На 2 ноември Католическата възпоменава своите покойни. По традиция Бенедикт ХVІ посети Ватиканската крипта, където се помоли за покойните свои предшественици. На молитвата Ангел Господен, която произнесе на площад Свети Петър на 1 ноември, празник на Всички Светци, Папата призова този празник да се живее с „истински християнски дух”, гледайки към тайната на смъртта с надежда и озарени от вярата във възкресението. Насърчение, което Бенедикт ХVІ неведнъж отправя през годините на своя понтификат.


„Не трябва да се страхуваме от тленната смърт”, казва Бенедикт ХVІ, защото „живеем ли, или умираме - Господни сме” (Рим 14, 7-9):


„Още Апостол Павел в своите послания до първите християнки общности, съветва вярващите „да не скърбят, както другите, които нямат надежда”. „Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще събере заедно с Него” (1Сол 4,13-14). Също и днес е необходимо да се предава действителността на смъртта и на вечният живот - две реалности, които са подложени на суеверия и синкретизъм - за да не се смесва християнската истина с легенди от различен вид” (Ангел Господен, 2 ноември 2008) 

Бенедикт ХVІ подчертава, че модерният човек често отхвърля самата мисъл за смъртта и живее, сякаш Бог не съществува:

„Съвременният човек очаква ли все още вечния живот или смята, че той принадлежи на една вече преодоляна митология? Днес, повече отколкото в миналото, толкова много сме погълнати от земните неща, че понякога ни е трудно да мислим за Бог, като главно действащо лице в историята и нашият живот” (Генерална аудиенция, 2 ноември 2005). 

Въпреки това, посочва Бенедикт ХVІ, Бог продължава да съществува, дори и да не вярваме: заедно с Него съществува и отвъдното. Така Църквата ни призовава да поднасяме на нашите покойници литургии, молитви, индулгенции и нашите страдания и всекидневни трудности, за да бъдат „изцяло пречистени” и допуснати до вечният живот. Но какво е вечният живот, пита риторично Папата?

„За нас християните, вечният живот не означава само един вечно продължаващ живот, а по-скоро ново качество на съществуванието, изцяло потопен в Божията любов, която освобождава от злото и смъртта и ни въвежда във вечно общение с всички братя и сестри, които участват в тази любов” (Ангел Господен, 1 ноември 2006). 

Бог е Любов, припомня Папата, и дари живота си за нас и не ни изоставя, защото ни обича до край:

„Възкръснах и сега съм с теб завинаги – ни казва Господа – и моята десница те подържа. Където и да паднеш, ще паднеш в моите ръце и ще присъствам дори до прага на смъртта. Там, където никой не може вече да те придружи и където ти не можеш да отнесеш нищо, там аз ще те чакам, за да преобразя за теб мрака в светлина” (Ангел Господен, 2 ноември 2008). 

svt/ rv